Старобългарски речник
сѹхоꙗдьць
сѹхоꙗдьць
-а
м
Постник; човек, който се храни само с постна храна
тѣмьже тꙑ ѧдо. бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець
СЕ
70а 25
Изч
СЕ
Калка от
гр
ξηροφάγος
сѹхоѣдець
Нвб
Срв
сухоежбина, сухояжбина
ж
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
