Старобългарски речник
сѹрсалъ 
сѹрсалъ -а м МИ Сурсала — селище в Ликаония, на североизток от Икония стрстъ стго мнⷱ҇ка автонома. епскѹпа. б(ꙑ)въша въ пронетѣ. талѧ. пр дїѡклтанѣ цр.  стго мкⷱ҇а корната. епскѹпа. конъска. старѣша въ (...) (рек)омꙑѧ. ѹрсала (погр. вм. сѹрсала, Мирчев, Кодов, с. 255) Е 29б 14 Изч Е Гр Σούρσαλον [вар. Συρσάλου] ’Йехова е моята светлина’ или ’пламък на Йехова’.