Старобългарски речник
сѹровъ 
сѹровъ -ꙑ прил Суров, жесток, груб [прен.] се слꙑшавъша лютаꙗ та.  сѹроваꙗ  неловѣка. падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа С 211.1 сѹровꙑѩ жлꙑ βούνευρα Бич от волски жили тъгда анупатъ раꙁгнѣвавъ сꙙ повелѣ  сьвлѣшт.  на дьстѣ протѧгъше бт  жлам сѹровамі С 100.30 антоннъ глагола. съвлъкъше  сѹровам жлам бꙗте  по рѣвѹ С 156.16 Изч С Нвб суров ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА