Старобългарски речник
сѹлѣ
сѹлѣ
нареч
сѹлѣ бꙑт комѹ
κόμψοτερον ἔχω
По–добре е, по–леко е [на някого]
въпраша же годнꙑ отъ нхъ. въ кѫѭ сѹлѣе емѹ бъⷭ҇і рѣшѧ же емѹ ѣко въера въ годнѫ седмѫѭ остав огн҄ь
М
Йо 4.52
З
А
сѹлѣ мѣт [ьсомѹ]
Предпочитам [нещо]
тѧже съ тръпѣльсвомъ. ꙇспꙑтаньемь на вьсѣкъ день раꙁдрѣшаѭште длъжъні сѫтъ ні едіного ка подь німі сѫштаго сѹлѣе мѣт бжію ꙁаконѹ ні братра
К
1b 40
Изч
М
З
А
К
сѹлѣе
Нвб
Ø