Старобългарски речник
сѹгѹбьнъ
сѹгѹбьнъ
-ꙑ
прил
Двояк, двойнствен, явяващ се в две измерения, в два различни образа
тѹ самъ їѡанъ велкꙑ бол҄ вьсѣхъ пророкъ. ꙗко въ тьмнѣхъ ложеснѣхъ хса проповѣдаѧ гробьнꙑмъ вьсѣмъ. сѹгѹбънꙑ прѣдътеа. проповѣднкъ жвꙑмъ мрътвꙑмъ
С
461. 10
Изч
С
Гр
διττός
сѹгѹбънъ
Нвб
сугубен
остар
ВА