Старобългарски речник
сѹгѹбъ 
сѹгѹбъ -ꙑ прил 1. Двоен, два пъти по–голям ѣко прѣходте море  сѹшѫ сътворт едного пршелъца. ꙇ егда бѫдетъ творте  сна ћеоньнѣ сѹгѹбѣша васъ М Мт 23.15 ЗI веланмъ страст вьсѫ дѹшѫ ꙁьлѣ обꙙтрвъше.  сѹгѹбоѭ по стнѣ ѩꙁеѭ. болѣвьше С 333.20 2. Двояк, двойствен, явяващ се в две измерения, в два различни образа сѹгѹбо дьнесь прішестіе гне. сѹгѹбо съмотренье. сѹгобо лвколюбьствіе сѹгѹбо сънітьее въ кѹпѣ же і съмѣренье. сѹгобо. къ комъ посѣштенье отъ небесе на ꙁем К 12b 37, 37—38, 38, 39, 4Срв. Срв. С449.4 ꙇ по срѣдѣ дьнъсъ жівꙑмъ ꙇ мрътвꙑмъ ѣвлѣѩ сѧ. сѹгѹбѫ пакꙑ глѧ жіꙁнь. сѹгѹбо роꙁⷤьⷣсꙶтво. въ кѹпѣ і пороꙁьствѹ К 13b 40, 14а 1 Срв. С451. 14, 15 въ істінѫ богатъ. ѣко сѹгѹбѫѭ ѹсіѭ хвѫ отъ пілата. пріѩтъ. ꙇ богатъ К 14b 23 Срв. С453.13 Изч М З К С Гр διπλότερος διπλοῦς διττός сѹгобъ Нвб сугуб остар ВА ЕА ДА