Старобългарски речник
стухꙗ
стухꙗ
-ѩ
ж
Стихия, основа, първичен елемент
тꙑ отъ етꙑръ стѹх тварь съставль
СЕ
4а 1
н л тварь тꙙ наѹла бꙑвꙿшааго. н л стухѧ наѹшꙙ тꙙ ꙁмѣн҄енꙑ бꙑвшꙙ
С
475.12
Изч
СЕ
С
От
гр
στοιχεῖον
стѹхꙗ
Нвб
стихия
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
