Старобългарски речник
стѫпъ 
стѫпъ -а м Престол, пиедестал [образно] ꙁаконѹ ѹбо црькъвнѹѹмѹ. покарѣѧ сꙙ прсꙙгохъ. ꙗкоже моштьно стѫпа т. вельствмꙿ же ѹкаꙁаньꙗ. сьделѣва. ѹкланꙗѭ сꙙ страхꙑ С 508.14 Изч С Гр βῆμα Нвб Срв стъп ’етаж’ ДА