Старобългарски речник
стѫпт 
стѫпт -стѫплѭ -стѫпш св Стъпя, направя крачка, пристъпя  раꙁломеньіѧ ногьі. не могѫштѹ ѹтврьдт. стѫп.  вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ С 218.15—16 Изч С Гр πατέω Вж. при стѫпат Нвб