Старобългарски речник
стьлат
стьлат
-стел҄ѫ
-стел҄еш
несв
Стеля, постилам, поставям
егда л пакꙑ вѣ носꙙштꙙ сьрѣтаѭштꙙ хрстоса. лкꙑ свавꙙштꙙ. стел҄ꙙштꙙ рꙁꙑ съмоштрѫ
С
332.30
сърꙙштамъ го стел҄ѫште котꙑгꙑ
С
341.12
Изч
С
Гр
στρώννυμι
ὑποστρώννυμι
Нвб
стеля [се]
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
