Старобългарски речник
стьклѣнца 
стьклѣнца -ѧ ж 1. Стъкленица, стъклена чаша ѣже прѩшѧ дръжат. крьштенѣ стьклѣнцамъ З Мк 7.4 дръжте прѣдаанѣ ска. крьштенѣ кръагомъ. ꙇ стьклѣнцамъ З Мк 7.8 нꙑн҄ѣ вꙑ фарсѣ. вьнѣшьн҄ѧѩ стьклѣнцѧ. ꙇ бл҄юдомъ оштаете З Лк 11.39 2. Стъкленица, съд за благовонни масла бе скврънꙑ хлѣвна. беꙁъ въꙁмѫштенꙗ стьклѣнца С 243.4 прнесъш стьклѣнцѫ благовон҄ьнꙑ маст С 391.9— 10 прде блѫднца стьклѣнцѫ мура дръжꙙшт С 408.11 Изч З С Гр ποτήριον ἀλάβαστρος Вж. при стькльнца Нвб