Старобългарски речник
стьгда 
стьгда -ꙑ ж Стъгда, улица, път лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ. гда крава  трьꙁанꙗ мѫжь  женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ  междахъ С 397.12 Изч С Гр πλατεῖα Нвб стъгда ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ЕА ДА