Старобългарски речник
стьбль
стьбль
-ꙗ
ср
събир
Сухи стебла, слама
їже рѣшѩ да наслѣдімъ себѣ свѣтіло бжіе. бъ моі положі ѩ ѣко коло. ѣко стебліе прѣдъ лцемь вѣтрѹ
СП
82.14
Изч
СП
Гр
καλάμη
стебліе
Нвб
стъбел
м
диал
НТ
НГер
ЕтМл
стъбло, стебло
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
стеблец, стъблец
м
диал
ОА
