Старобългарски речник
стꙑдѣт сѧ 
стꙑдѣт сѧ -стꙑждѫ сѧ -стꙑдш сѧ несв 1. Стеснявам се, засрамвам се, срамувам се  се емѹ глѭштѹ. стꙑдѣахѫ сѧ вьс протвлѣѭште сѧ емѹ.  вьс люде радоваахо (!) сѧ М Лк 13.17 З А СК копат не могѫ. хлѫпат стꙑждѫ сѧ М Лк 16.3 З ї глаахъ о съвѣдѣнїхъ твоїхъ прѣдъ црі. ї не стꙑдѣахъ сѩ СП 118.46 да обрѧщемъ сѧ прѣдъ тобоѭ. ѹгождьше. ꙇ не стꙑдѧще сѧ СЕ 17а 19— 20 жена сѫшт стꙑд сꙙ ꙗкоже подобаатъ женамъ С 13.15 не стꙑд сꙙ сповѣдат грѣхꙑ своѧ С 356.1 самъ владꙑка тѣм же  намъ не стꙑдтъ сꙙ сь нам праꙁдьньствоват С 490.27 да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.25 Образно. ꙇ слъньце стꙑдѣаше сѧ. покланѣнье пріемлѧ К 10а 18 Изпитвам чувство на страхопочитание. стꙑждѫ бо сꙙ хса мого сна ба жвааго С 13.19—20 2. Прич. сег. деят. като същ. стꙑдѧще сѧ м мн οἱ αἰσχυνόμενοι Стесняващите се, срамуващите се да въꙁвратѩтъ сѩ абіе стꙑдѩштеі сѩ глѭштеї мнѣ благо же благо же СП 69.4 не стꙑдѣт сѧ ἀναισχυντέω Действам безсрамно, не се срамувам, не се свеня нъ обае же ꙗкоже  пр нѣхъ не стꙑдѣахѫ сꙙ С 441.4 М З А СК СП СЕ К С Гр αἰσχύνομαι καταισχύνομαι ἐπαισχύνομαι αἰδέομαι εὐλαβέομαι Нвб стидя се остар ОА ВА НГер РРОДД