Старобългарски речник
стꙑдѣнь 
стꙑдѣнь -ꙗ ср Срам, позор, безчестие вдш л невѣрънꙑ ѡ ждовне. како с прьва словесе. стꙑдѣн вамъ прѣжде повѣдѹ пророкъ С 325.26 Изч С Гр αἰσχύνη стꙑдѣн Нвб стидение остар НГер