Старобългарски речник
стꙑдъкъ
стꙑдъкъ
-ꙑ
прил
Безсрамен, позорен, безчестен
лма мьнꙙтъ сꙙ пасхѫ творꙙште. лма ѹмомъ стꙑдькомъ. опрѣснькꙑ прѣд полагаѭтъ
С
418.10
с стъ кръвь ѧже дѣл҄ьма тократь стꙑдъкꙑѧ сьвѣтꙑ онꙑ творааше. сь ѫродьнꙑм фарсе
С
419.23
покровще стꙑдъко
τὸ τῆς αἰσχύνης κάλυμμα
Препаска на слабините
прде ѹбо господь. ꙗже ште въ тꙙ вьнде смокв. тоѧ стꙑдька покровшта. словесемъ ѹсѹш
С
348.4
Изч
С
Гр
ἀναίσχυντος
ἀναιδής
стꙑдькъ
Нвб
Срв
стиден
остар
ОА
ВА
Дюв
РРОДД