Старобългарски речник
стꙑдость
стꙑдость
-
ж
1. Безсрамие, безчестие, позор
елма же сце не останѣахѫ сꙙ стꙑдост
С
413.19
2. Светотатство, безбожие, грях
въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ. стꙑдость
С
329.20
Изч
С
Гр
ἀναισχυντία
ἄγος
Нвб
Срв
стидност
остар
ВА