Старобългарски речник
стѹдовьнъ 
стѹдовьнъ -ꙑ прил Безсрамен, безчестен, позорен ѹсрамьꙗте сꙙ ꙙда стѹдовънаꙗ. вꙑ бо бѣсън сѫште нꙑ цѣломѫдрънꙑѧ бѣшенꙑ мьнте С 116.15 Изч С Гр [τῆς] αἰσχύνης стѹдовънъ Нвб Срв студ ’срам’ м остар ВА