Старобългарски речник
стѹденьць 
стѹденьць -а м 1. Студенец, кладенец, извор бѣ же тѹ стѹденецъ ѣковль М Йо 4.6А ꙇс же трѹждъ сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на стѹденьц М Йо 4.6А  стѹденецъ естъ глѫбокъ М Йо 4.11А ꙇже дастъ намъ стѹденецъ сь М Йо 4.12А ⷩ҇ наⷣ҇ ѡсквръньшмь сѧ. стѹденьцемь. подобаетъ ꙁлѣт ꙇꙁ него. к҃ вѣдеръ. водꙑ СЕ 20b 5 2. Яма, ров, пропаст, бездна которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его. вь день соботънꙑ М Лк 14.5 А СК Образно. тꙑ же бже ніꙁъведеш ѩ въ стѹденецъ стълѣньѣ СП 54.24 Изч М А СК СП СЕ Гр φρέαρ πηγή стѹденецъ Нвб студенец диал ОА ВА НГер ЕА ДА Срв Студенец МИ БС,ЕРГ ЙЗах,Кюст.кр ЙЗ,МИПан