Старобългарски речник
стѹденъ 
стѹденъ -ꙑ прил 1. Студен, мразовит, хладен  же колжьдо напотъ едного отъ малꙑхъ схъ. ашѫ стѹденꙑ водꙑ М Мт 10.42 З А СК ꙇ отъ трѫда сего ꙁъм . ѣко въпаденѣ стѹденааго СЕ 31b 11 ꙇ въпрашаемꙑ вꙿсѭ нощь стѹденѫѭ. на дворѣ каафнѣ СЕ 48а 23 бѣаше же  въꙁдѹхъ стѹденъ С 76.14 огн҄ь с тво стѹденъ стъ С 118.19  скръбꙙштꙙѧ прѣпокот прлежꙙ. ашеѭ стѹденꙑ водꙑ.  богѹ ѹгодт дховьнѫѭ пѣснѭ С 550.18 2. Прен. Жесток, ужасен стѹденꙑмъ бо грѣхомъ дꙗволъ ловѣьска срьдьца ѹмрꙿтв С 348. 28 Изч М З А СК СЕ С Гр ψυχρός χειμέριος ψυχρότατος Нвб студен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Студена вода МИ ЙЗах,Кюст Студена река МИ Студен кладенец МИ ЙЗах,Кюст.кр Студеният врис МИ ГХ,МИМ Студенко м ЛИ Студенков ФИ Студенчев ФИ СтИл,РЛФИ