Старобългарски речник
стрѣщ 
стрѣщ -стрѣгѫ -стрѣжеш несв 1. Пазя, охранявам, стоя на стража ꙇ сѣдъше стрѣжаахѫ  тѹ М Мт 27.36 З А СК сътънкъ же  же бѣхѫ съ нмъ стрѣгѫште са М Мт 27.54 З А СК б҃ о стрѣгѫштхъ пастꙑрхъ М 76а 8 Срв. З129а 3 ꙇ бѣахѫ пастꙑр въ тожде странѣ. бьдѧще  стрѣгѫще ст(р)ажѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь М Лк 2.8 З А СК ꙇ вѧꙁаахѫ  ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ М Лк 8.29 З А СК въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї. аште не гь стрѣжетъ града СП 126.2 въставъ мол҄ꙗше стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ. глагол҄ꙙ мъ С 16.12 повелѣшꙙ вльсв трѹпъ го въврѣшт въ ꙗмѫ глѫбокѫ.  стрѣшт го твръдѣ.  бꙑстъ тако С 269.8—9 не бо нъ ашт не тъгда въсталъ сѣдꙙштемъ тѣмь тѹ  стрѣгѫштемъ. нъ отъшъдъшемъ по трьхъ дьнехъ С 443.26 поставьнꙑ бо стрѣшт мѫенкꙑ С 92.16 ѹстроте ꙗкоже вѣсте. стрѣꙁѣте аште да не бꙑсте хранл. мнѣ внѫ словесьнѫѭ оставл бꙑсте С 439.3—4 Образно. хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ. раꙁѹмъно  достоно СЕ 31а 21—22 повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ. сътворѫ херовмъ покланꙗт т сꙙ С 470.5 2. Прич. сег. деят. като същ. стрѣгꙑ м ед стрѣгѫще м мн ὁ φυλάσσων; οἱ φυλάσσοντες, οἱ τηροῦντες, οἱ φύλακες Пазач [пазачи], страж [стражи] отъ страха же его сътрѧсѧ сѧ стрѣгѫще. ꙇ бꙑшѧ ѣко мрътв М Мт 28.4 З А СК вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї СП 126.2 вьс же стрѣгѫштї сьномь съдръжм бѣахѫ С 78. 2  въꙁбѹждь вьсꙙ стрѣгѫштꙙѧ С 78.16—17 рмꙗ же кꙿто вонъ днъ отъ стрѣгѫштхъ го рее к н҄емѹ С 152.2—3 Образно. ѣко рѣшѩ враѕі моі мьнѣ. ї стрѣгѫштеі дшѫ моѭ съвѣшташѩ въкѹпѣ СП 70.10 стрѣгѫще тьмьнцѫ οἱ ἐπὶ τῆς φυλακῆς Стража, охрана на затвор, тъмничари менемь еутухꙗкъ. сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго от вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 133.29 М З А СК СП СЕ С Гр τηρέω φυλάσσω ἀγραυλέω παρακάϑημαι φρουρέω παρατηρέω Нвб Ø