Старобългарски речник
стрѣха
стрѣха
-ꙑ
ж
Стряха, покрив [образно]
дн дномѹ бесѣдѹмъ ꙁбавтелю нашемѹ господѹ глагол҄ѫште. нѣсмь достон да подъ стрѣхѫ подъдеш вь нашꙙ дѹшꙙ
С
507.3
Изч
С
Гр
στέγη
Нвб
стряха, стреха̀
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
