Старобългарски речник
стрѣкат 
стрѣкат -стрѣѫ -стрѣеш несв 1. Бода, убождам, пробождам моⷧ҇ на вꙿсѭ болѣꙁнь стрѣѭщѭѭ. ꙇ бодѫщѭѭ СЕ 28b 23—29а 1 моⷧ҇ на ҇ⷭв҇ⷿь болѣꙁнь ножьнѫⷿ҇ стрѣѭщѭѭ. ꙇ бодѫщѭѭ СЕ 35b 9 2. Прен. Подбуждам, подстрекавам тъгда он на тѣлес стрѹпъ не мѣѭште ꙁавстѭ стрѣем срьдꙿц болѣахѫ С 398.21 Изч СЕ С Гр τήκω [вар. κεντέω] Нвб Срв стрецам ’за рана — боля, щракам’ диал ДА