Старобългарски речник
стрѣкало
стрѣкало
-а
ср
Жило, острие
ꙗкоже бо враевьст отроц. ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ ... тако же съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор. горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ. сьмрьтьно стрѣкало на н҄ѫ сьвратвъ
С
430.20—21
Образно.
къде т съмрът побѣда. къде т аде стрѣкало. раꙁарѣетъ же сѧ съмрътъное стрѣкало кръщенемь
Х
IВа 9, 11
Изч
С
Х
Гр
κέντρον
Нвб
Ø