Старобългарски речник
стрькъ
стрькъ
-а
м
Щърк, щъркел, вид птица
стръкъ тѹ пьтіцѩ ѹгнѣꙁдѩтъ сѩ. еродово жіліще обладаетъ ім
СП
103.17
[стръкъ — глоса към пътцѩ]; овогда тѹромъ бꙑвъ. овогда же крлатамъ пꙿтцамъ подобꙙ сꙙ. орълѹ стръкѹ
С
7.25—26
Изч
СП
С
Гр
κύκνος
стръкъ
Нвб
стрък
остар
ВА
Срв
щрък, щъркел
ОА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
Щъркелов
ФИ
Щърков
ФИ
СтИл,РЛФИ