Старобългарски речник
стръпътьнъ 
стръпътьнъ -ꙑ прил същ стръпътьнаꙗ ср мн τὰ σκολιά Път, местност с много криволици, криви завои или неравности  вьсѣка гора  хлъмъ съмѣртъ сѧ. ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ М Лк 3.5 Изч М З А СК стръпътънъ стръпътанъ Нвб стръпотен диал НГер Срв стрепвам ’препъвам, спъвам’, стрепна, стрепване ср диал НТ ЕтМл РРОДД