Старобългарски речник
стръпътьнъ
стръпътьнъ
-ꙑ
прил
същ
стръпътьнаꙗ
ср
мн
τὰ σκολιά
Път, местност с много криволици, криви завои или неравности
вьсѣка гора хлъмъ съмѣртъ сѧ. ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ
М
Лк 3.5
Изч
М
З
А
СК
стръпътънъ
стръпътанъ
Нвб
стръпотен
диал
НГер
Срв
стрепвам ’препъвам, спъвам’, стрепна, стрепване
ср
диал
НТ
ЕтМл
РРОДД