Старобългарски речник
стръпътвъ
стръпътвъ
-ꙑ
прил
1. Лукав, вероломен, коварен
съ стропътівомъ раꙁвратіш сѩ
С
17.27
2. Упорит, опърничав, непокорен
да не бѫдѫтъ ѣко отьці хъ. родъ стопьтівъ (погр. вм. стропьтівъ, Север., с. 100, бел. под линия) прогнѣваѩі
СП
77.8
Изч
СП
Гр
στρεβλός
σκόλιος
стропътівъ
стропьтівъ
Нвб
Ø
