Старобългарски речник
стръгат 
стръгат -стрѹжѫ -стрѹжеш несв Измъчвам, изтезавам чрез стъргане [дране] на тялото, стържа, дера повелѣ  повѣсвъше стръгат С 107.12 Срв. С149.19—20 повелѣ блаженааго кодрата пае стръгат.  свѣштам горѫштам пржагат ребра го С 109.5 толко же стръганъ бꙑстъ стꙑ бж мѫенкъ. дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем С 149.20 повелѣ же  добл҄ѣго алеѯандра. повѣсвъше стръгат С 161.4 повелѣ же пае дърат . ꙗкоже стрѹжемъ бѣаше обраꙁъ кръстънꙑ С 161.7 пакꙑ кнꙙꙁъ повелѣ повѣсвъше ѧ стръгат ребра хъ С 179.26 стрѹжемѹ же мѹ въꙁꙿп глагол҄ꙙ. кръстꙗнъ смъ С 161.5 свꙙтаа же стрѹжема молꙗста сꙙ. глагол҄ѫшта їс хсе С 183.8 Изч С Гр ξέω Нвб стръга, стръжа диал ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв стържа ОА НТ Дюв ЕтМл БТР АР