Старобългарски речник
стрѹꙗ 
стрѹꙗ -ѩ ж Струя, течение, вълна̀ сльнъ словомъ.  дѣльмь. водънааго трѫда стрѹѧ ꙁьлꙗ С 476.28 ꙁлатꙑ стрѹѩ οἱ χρυσόρροοι Струи от злато додошꙙ  новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьн҄емь ꙁлатꙑ стрѹѧ. добрꙑѧ цвѣтьцꙙ крьстꙗномъ. обьходьн дѣлател҄е. прѣдобр мѫенц.  съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ  ноꙁѣ С 57.18 Изч С Нвб струя ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР