Старобългарски речник
стротел҄ьство 
стротел҄ьство -а ср Управление, ръководство [на манастир] порѫено мꙋ бꙑстъ манастꙑръско стротел҄ьство.  помагааше мѹ богъ вь вьсемъ С 285.23  ѹмножшꙙ сꙙ дрѹжна пр стротел҄ьствѣ го С 285.26 Изч С Гр οἰκονομία διακονία Нвб строителство ОА ЕтМл БТР АР ЕА