Старобългарски речник
стротел҄ь 
стротел҄ь -ꙗ м 1. Строител, творец [за Бог, създател на Вселената] стротел҄ь вьсе твар. дръжꙙ кръмѫ небесънѫѭ же стъ стꙑ дхъ С 143.16 Покровител, настойник.  по стнѣ ѹдт м сꙙ прде. како прѣобдѣвъше вьсѣхъ. къ бѹ  владꙑцѣ  стротелю. отъ толкꙑ славꙑ  отъ сана С 54.20 2. Управител, настоятел [на манастир] блаженкъ ѹбо сава того прмъ. прѣда  стротелю манастꙑръскѹѹмѹ. акꙑ нѣкого отъ новопрстѫпвъшхъ повелѣват мѹ да слѹжтъ С 283.12—13  господь съкрꙑ отъ мене. божъствънꙑ же їѡаннъ. вьсе съконьавааше послѹшан. стротел҄ѣ же  прокꙑхъ отьць. съ вьсѣмь поѹштанмь  сьмѣренмъ слѹжꙙ С 283.29 Изч С Гр οἰκονόμος κηδεμών Нвб строител ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА