Старобългарски речник
стронъ 
стронъ -ꙑ прил Устроен, подходящ, годен  мол҄ꙗше бога съ слъꙁам. довест сꙙ въ мѣсто добровъгодъно  мльально.  на съпасен строно С 282.22 Достоен. не бо сꙙ їѡсфе. прѧ женѫ с. не бракѹ обьштънѫ. нъ божхъ танъ стронѫ С 242.22 Изч С Гр ἐπιτήδειος οἰκονομία Нвб Срв строен ’добре устроен НТ ЕтМл БТР АР добре сложен’ НТ ЕтМл БТР АР