Старобългарски речник
стрщ 
стрщ -стргѫ -стржеш несв 1. Стрижа, остригвам [животно] ѡ ждове овьцꙙ не стрꙁѣте. аште л стржете. поштꙙдте овьцꙙ С 437.4, 5 2. Прич. сег. деят. като същ. стргѫще м мн οἱ κείροντες Стрижещите, стригачите  акꙑ агньць бе ꙁълоб. прѣдъ стргѫштмъ го беꙁ гласа. тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ С 434. 26 Срв. С481.7 3. Подстригвам, отрязвам косите на някого [при приемане на монашество]  стржетъ  глѧ сце. братръ нашъ сь мⷬ҇ѧ. стржетъ власꙑ главꙑ своеѩ. въ мѧ оца  сна  стааго дха СЕ 96b 6—7, 8 4. Прич. сег. деят. като същ. стргꙑ сѧ м ед Подстригващият се, посвещаващият се [при приемане на монашество]  глеⷮ҇ поⷫ҇ къ стргѫщюмѹ сѧ СЕ 87а 23 ѿ҇вѣⷮ҇. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ СЕ 96а 13 стрщ сѧ Изч СЕ С Гр κείρω κουρεύω Нвб стрижа, стрига диал ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ЕА ДА Срв Стриганов ФИ Стригачев ФИ СтИл,РЛФИ