Старобългарски речник
страшьнъ 
страшьнъ -ꙑ прил 1. Страшен, внушаващ страх, ужас ꙇ мѫкꙑ тꙑ страшънꙑѩ. вѣрѹемъ псанью СЕ 67b 6—7 страшꙿномъ въꙁоромъ.  сверѣпа власꙑ мѫшта С 40.12 велкъ же день творꙙште аполѡнѹ. вь пештерѣ ко страшьнѣ  темьнѣ С 26.15 Мъчителен, болезнен. владꙑко же сцѣлт стьствьнꙑѧ съблаꙁнꙑ. же раꙁдрѣшт страшънꙑѧ ѫꙁꙑ. же ѹмрьштвен ѹдъно къ жвотьнѣ въꙁъват слѣ С 249.22 Заплашителен. ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ. страшънꙑ  ѹкоріꙁнꙑ. прімꙑшлъше съсѫдъ К 11а 9 2. Внушаващ страхопочитание бъ страшенъ естъ надо вьсѣмі окръстъмі его СП 88.8 юдеса въ ꙁемі хамовѣ. страшьна въ морі ръмьнѣемъ СП 105.22 да помнімъ прꙇсно словеса сі. стаѣ лобъꙁаньѣ. страшънаѣ цѣлованьѣ. ѣже междю собоѭ ꙇмамъ К 9b 5 слѹга бѫд страшьнѹѹмѹ танѹ С 247.12 3. Трепетен, благоговеен  съ страхомъ  трепетомъ.  лѣпꙑмъ въꙁдръжанмъ. къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.22 4. Като същ. страшьнаꙗ ср мн τὰ φόβητρα Страшните, ужасните неща да б н(..)д(ѣ)лъ ѿн(ѭ..) того ꙁвѣр. н слъ(...)лъ страшꙿнꙑхъ тѣх(..) бъваѭщіхъ на вꙿсѣх(ъ) мѣстѣхъ трѫсъ  гладъ Р IV 1.16 страшьнꙑ сѫдъ В християнската религия — Страшният съд, преценяване делата на всички живи и мъртви при Второто пришествие како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ. ꙇꙁвѣстѹѩ. ѣко слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его СЕ 82b 16—17 Е СП СЕ ТФ К С Х Р Гр φοβερός φρικτός φρικώδης τῆς τιμωρίας τῶν παϑῶν страшънъ страшенъ страшнъ страшꙿнъ Нвб страшен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Страшни бряг МИ ЙЗ,МИПан