Старобългарски речник
страшт 
страшт -страшѫ -страшш несв Плаша, заплашвам, внушавам страх, ужасявам боте сѧ прѣтꙑкане ... ꙇ вꙿсѣхъ пострашене лскъ. страшѧщхъ вꙑ СЕ 45b 13—14 л гадомь. л пꙿтцеѭ. л нощѭ глѧ. л глѹхо страшѧ. ꙇ прѣтекꙑ СЕ 54а 9  не страшꙙ глагол҄ѫ. нъ пае ѹтврьждаѧ С 421.10—11 Изч СЕ С Гр φοβέω Нвб страша [се] остар ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв [за]страша, [пре]страша се