Старобългарски речник
страстьньскъ
страстьньскъ
-ꙑ
прил
Мъченически, който е резултат на страдания за християнската вяра
тоѧ бо просшꙙ отъ владꙑкꙑ благодѣт. острѣ въꙁꙙшꙙ вѣньцꙙ. страстьньскꙑѧ трѹдъ
С
54.27
Изч
С
Гр
ἀϑλητικός
Нвб
Срв
страстен
