Старобългарски речник
страстьнкъ 
страстьнкъ -а м Мъченик; лице, понесло страдания и смърт за християнската вяра страстьнкъ хрстовъ рее С 61.15 Срв. С153. 17—18 по огн҄ бо тако го вдѣхомъ прходвъше. ꙗкоже тѣло юно страстьнкѹ ꙁглаждено С 142.6  страстьнка распꙙт ѫж етꙑрьм С 152.29  се рекъ вьꙁьрѣвъ на небо стꙑ бж страстьнкъ савнъ С 154.27— 28 Изч С Гр ἀϑλητής Нвб Срв [сладо]страстник