Старобългарски речник
страстотрьпьць 
страстотрьпьць -а м Страдалец, мъченик за християнската вяра блаженꙑ же кодратъ. ꙗко по стнѣ доб страстотръпецъ. доброьстꙗ. добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ С 105.3 а по стнѣ желаѭштемъ вдѣт хрстосова страстотрьпьца С 117.6 да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ. ꙗкоже  отьц наш.  страстотрьпц  мѫенц прѧшꙙ С 256.3 с дн на десꙙте страстотръпьц С 271.9 о всѣхъ сътворвъшхъ сꙙ ѹдесехъ. отъ велкааго страстотрьпца боьстю С 560.20 Изч С Гр ἀϑλητής ἀϑλοφόρος страстотръпецъ страстотрьпць страстотръпьць Нвб страстотърпец, страстотерпец книж остар ОА ВА РРОДД ЕА