Старобългарски речник
страстоносьць 
страстоносьць -а м Страдалец, мъченик за християнската вяра с же страстоносьц съвꙙꙁан. а с льствꙑ  неѹкроштенꙑ пьсъ С 60.7 отъвѣштавъ же страстоносецъ тлъкомъ рее С 61.5 вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт. тронѫ свтаѭште сꙙ.  гласъ отъ н҄еѧ стростоносьца васоꙗ. свѣтло смъ С 64.23 Изч С Гр ἀϑλοφόρος страстоносецъ Нвб Срв страст