Старобългарски речник
страньнъ 
страньнъ -ꙑ прил 1. Чужд, странен, непознат въ на ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ Е 33б 13 тѹждь бꙑхъ братрі моеі. ї страненъ сномъ матері моеѩ СП 68.9 молте странꙿнааго того ловѣка С 536.11—12 2. Особен, чуден, невиждан  ловѣколюбьцꙿ владꙑка ново  странно жт. вь жꙁнь нашѫ вьнеслъ С 487.27 3. Като същ. страньнъ, страньнꙑ ὁ ξένος Странник, чужденец, скитник, пришълец страненъ бѣхъ  не въвѣсте мене. нагъ  не одѣсте мене М Мт 25.43 З А СК съвѣтъ же сътворьше кѹпшѧ мь село скѫдельнково. въ погрѣбане странънꙑмъ М Мт 27.7 З А СК їсѹса сего вдꙙштааго нага. сьмѣренааго їсѹса. ѫꙁьнка їсѹса ...  въ страньнꙑхꙿ неꙁнама С 454.20, 20 каꙗ бо т польꙁа отъ тѣла страньнаго сего С 454.23 вь днехъ же тѣхъ наꙙшꙙ страннї прходт къ обтѣл го С 548.24 бьждреѭ дшеѭ ношть  дьнь.  любьвѭ. странънꙑмъ ѹгаждаѧ въ днъ же отъ дꙿн С 550. 21—22 Изгнаник. блюдѣте сѧ врага. да не нагꙑ сътвортъ вꙑ. ѣко адама. ꙇ странънꙑ отъ црства СЕ 97b 10—11 отъ ꙗслі ꙗко странна. отъ їрода бѣжавъша. даждъ м сего странꙿнааго. бѣжавъшааго отꙿ самѣхъ пеленъ вь егуптъ С 455.2, 3 страньнъ бꙑт съ [цѣмь] συνξενιτεύω [τινί] Живея като чужденец, като странник бже бже нашъ. хожде съ слѹгоѭ свомь ѣковомь. ꙇ страненъ бꙑвъ съ рабомь свомь осфомь СЕ 18а 12—13 М З А СК Е СП СЕ С Гр ξένος страненъ страннъ странънъ странꙿнъ Нвб странен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА