Старобългарски речник
страньнопрмьць
страньнопрмьць
-а
м
Гостолюбец; гостоприемен човек; човек, който приема странници
въ обдьлвъства мѣсто. нщелюбець. въ татъбꙑ мѣсто странꙿнопрмець
СЕ
70b 14
Изч
СЕ
странꙿнопрмець
Нвб
странноприимец
остар
ВА
Срв
странноприемница
ж
ОА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
