Старобългарски речник
страньно 
страньно нареч Странно, чудно, невиждано прм влко. ѣко щедръ. ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще. егоже скꙑ погꙑбъша. ꙁемьнѣ естъствѣ. странꙿно сѧ прета. ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънъѩ СЕ 84а 11 Изч СЕ странꙿно Нвб странно ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА