Старобългарски речник

стра[жще]

стра[жще] -а ср Кула със стража, стражница, наблюдателница [образно] трѡⷣ҇. глⷭ҇а. а҃. на бжмь стра[жщ] ст прѣсⷣтоѫщмь. дарꙋ намь благость ТФ А 1 Изч ТФ Нвб стражище остар БТР РРОДД Срв стражница ж остар Дюв БТР стражарница ж остар ЕтМл Стражище МИ НГер