Старобългарски речник
стража 
стража -ѧ ж 1. Стража, охрана, караул ꙇ бѣахѫ пастꙑр въ тожде странѣ. бьдѧще  стрѣгѫще ст(р)ажѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь М Лк 2.8 З А СК мате л рее стражѫ. дѣте ѹтврьдте ꙗкоже вѣсте С 439.1 Срв. С440.24 т просшꙙ т пеатьлѣшꙙ съ стражеѭ С 441.11 же пострада. се  пеать  камꙑ  стража.  не могошꙙ го ѹдръжат С 444.14 2. Времето, когато се сменява стражата [като мярка за време, равна на три часа при римляните и на четири часа в старозаветно време] въ етврътѫѭ же стражѫ нощ. ꙇде къ нмъ съ ходѧ по морю М Мт 14.25 З, А, Б. Срв.Мк 6.48 М З къ кѫѭ стражѫ тать прдетъ М Мт 24.43 З А СК любо бо въторѫѭ. любо въ третѫ стражѫ прдетъ М Лк 12.38 З А СК  ѣко день вьраштьнеже ммоідетъ. і стража ноштьнаѣ СП 89.4 отъ стражѩ ѹтрьнѩ до ношті. отъ стражѩ ѹтрьнѩ да ѹпъва іль на гѣ СП 129.5 Изч М З А СК Б СП С Гр φυλακή κουστωδία Нвб стража ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Стражата МИ Стражанското присое МИ ЙЗ,МИПир Стражата МИ ЙЗах,Кюст