Старобългарски речник
страдьба 
страдьба -ꙑ ж Страдание, мъченичество не штꙙдꙙште бо сꙙ же жт сьде вѣьнѫѭ мѫкѫ твортъ. сѫштꙗ же сьде страдьба. благꙑхъ готовтъ насꙑштан С 290.28 Изч С Гр κακοπάϑεια Нвб страдба остар ВА