Старобългарски речник
страдат 
страдат -страждѫ -страждеш несв 1. Страдам, измъчвам се, мъча се, изнемогвам тако  снъ лвскꙑ матъ страдат отъ нхъ М Мт 17.12 ѣко страждѫ въ пламен семь М Лк 16.24 З А СК ꙁвол страдат съ [...]ъм бжї нежел врѣ[..]нъно мѣт. грѣх(а) сластъ Е 7б 9 ѡ раꙁбоініе. не юеш лꙇ ъто страждеші К 11а 28 дѣахѫ же добр мѫенц. вь сурьскѫ ꙁемьѭ. лшен страждѫште.  вь темнцѫ пѹштам С 58.4—5 вѣсте бо брат како плѣньнц страждѫтъ С 58.6— 7 жвъ гь бъ мо їс хс. гоже рад аꙁъ се страждѫ С 151.29 нъ прѣбꙑ тръпꙙ акꙑ номѹ а не самомѹ страждѫштѹ С 153.6 ꙁьл бо сѫште  ꙁьлѣ страждѫште. не могошꙙ  страст своѧ не ѹт С 333.21—22 кто ѹбо тъ многоболѣꙁньнꙑ.  многотрѹдънꙑ.  отъ вьсѣхъ мештемъ. да како  по правьдѣ же страждетъ С 436.14—15 2. Лишавам се, страдам от липсата на някого  мьнѣ бѫдетъ страдат подрѹжꙗ  волꙙ своѧ. а твоѭ шѭ брадвѭ отъсѣкнетъ С 237.1 сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ С 246.15—16 3. Работя тежка работа, страдам от изнурителен труд а не самомѹ страдат трѹда прношеньꙗ водѣ С 551.26 4. Прич. сег. деят. като същ. страждѧ, страждѫще м ед мн οἱ ἐνοχλούμενοι, οἱ κάμνοντες Този, който търпи страдания, страдащият; тези, които търпят страдания, страдащите  страждѫште отъ дхъ нестъ. ꙇсцѣлѣахѫ сѧ М Лк 6.18 З А СК црю цѣлтелю страждѭщмъ схе. тебе трепещѭтъ бѣс СЕ 26 b 14-15 вꙇдѣ лі колкъ прібꙑтъкъ. ѣві страждѫштімъ ꙁьлѣ К З b 14  тꙑѧ вълож въ ѹш страждѫштаго.  аб сътвор прослꙑшат глѹхѹѹмѹ С 552.28-29 5. Прич. мин. деят. като същ. страдавꙑ м ед ὁ ἀποϑανών За Христос — този, който е страдал, който е приел насилствена смърт въ стнѫ л страдавъш вьскрꙿсьш тъ же  пршълъ. ꙿто ѹбо к н҄емѹ днꙑ благꙑ днꙑ ловѣколюбьць С 502.26 М З А СК Е СЕ К С Р Гр πάσχω βασανίζομαι συγκακουχέομαι ἀποβάλλομαι κακουχέομαι στερέομαι συνέχομαι ἄϑλιος καταπονέομαι Нвб страдам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ЕА страдая остар АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА