Старобългарски речник
стоꙗт 
стоꙗт -стоѭ -стош несв 1. Стоя, стоя прав, застанал съм ѣко любѧтъ на сонъмштхъ  въ стъгнахъ  на распѫтхъ стоѩште молт сѧ М Мт 6.5 З А СК се мат  братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇскѫште глт емѹ М Мт 12.46 З.Срв. Мт 12.47 М, З;Лк 8.20 З А СК стоѣше с.  ꙁъвааше глѧ М Йо 7.37 З А СК деже стоѩтъ пѣвꙿц СЕ 101а 8 дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ С 138.24 стоꙗше  молтвѫ творѣаше къ богѹ С 206.10 Спирам, стоя на място. пото то бѣгате. не боте сꙙ стоте.  нꙑнꙗ ѹꙁьрте ꙗко слоѭ божѭ ꙁмърѫтъ С 229.22 Заставам, бдя, наблюдавам. кꙑмъ л поѹштенмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его С 441.19 Постоянствам.  съ вьсѣмъ говѣнмъ стоѧ вь пѣт по глаголанѹѹмѹ въ ѱалмѣхъ С 285.12 Издържам, изтърпявам. да нкътоже васъ отълѫтъ отъ любьве хрстосовꙑ. тврьдѣ стоте С 236.15 владꙑка нашъ нѣстъ ꙗкоже стоꙗт мѹ. нъ ꙁдъхнѫт  ѹмрѣт С 149.27 2. Стоя, намирам се, съм аꙁъ крщаѭ въ водѣ по срѣдѣ же васъ стотъ. егоже вꙑ не вѣсте М Йо 1.26 З А стоѣхѫ же пр крстѣ свѣ мат его  сестра матере его М Йо 19.25 З А СК Б съсѫдъ же стоѣаше плънъ оцꙿта М Йо 19.29 З А вꙑ есте свѣтъ мрѹ. не можетъ градъ ѹкрꙑт сѧ. вр..хѹ горꙑ стоѩ З Мт 5.14А твръдое (ос)нованїе бже. стотъ. м(ꙑ пе)атъ съ Е 2а 10 стоѩште бѣахѫ ногъї нашѩ въ дворѣхъ твоїхъ їлмъ СП 121.2 поклонмъ сѩ на мѣстѣ. їдеже стоѣсте ноѕѣ его СП 131.7 ꙇ юда стоѣше съ нім К 5а 10 ждеше стоꙗше капште аполоново С 220.21 ꙗкоже  мѣстѹ вьстрꙙст сꙙ на н҄емже стоꙗше С 520.5 3. Прич. сег. деят. като същ. стоѩще[] м мн οἱ ἑστηκότες, οἱ παρεστῶτες [вар. οἱ παρεστηκότες] Стоящите, изправените, намиращите се хора едн же отъ стоѩщхъ тѹ слꙑшавъше глаахѫ. ѣко лѭ ꙁоветъ М Мт 27.47 З, А, СК. Срв.Мк 15.35 М З на хлѣвнахъ же стоѧшт. вдꙙште го ѹстръмьн къ юньцѹ. млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁвѣшеньꙗ юньа С 566.7 вънѣ стоꙗт За християнин, на когото е наложено църковно наказание [епитимия] — стоя вън от църквата по време на литургията аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт СЕ 69а 7 вьсѭ нощь стоꙗт a) διανυκτερεύω Стоя цяла нощ някъде, прекарвам цяла нощ, пренощувам тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ бѣгаше не прѣстаѧ С 90.1—2 b) Моля се цяла нощ стоѣвꙑ вꙿсѭ нощь СЕ 48b 4—5 о деснѫѭ стоѩще οἱ ἐκ δεξιῶν Стоящите вдясно — название, употребявано в християнството за праведниците глагол҄етъ къ о деснѫѭ стоѧштм. грꙙдѣте благословьн отьца мого С 123.17 окрьсть стоꙗт περιίσταμαι, ἵσταμαι κύκλῳ, περιίσταμαι κυκλόϑεν Стоя наоколо, в близост съм до някого или нещо, намирам се до някого или нещо нъ народа рад стоѩштааго окръсть рѣхъ М Йо 11.42 З А СК  шестокрлатаа серафмь. ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща СЕ 4а 18— 19 то пото о н҄хъже вѣс тѫжш. нъ окрьсть стоѧштааго сего дѣлꙿма народа рѣхъ С 309.15 Срв. С309. 22—23 вдꙙште новꙑ съборъ. цръквънъѩ дѣт окрьсть стоѧштꙙ С 384. 26 нъ вждѫ рее того агг҄елꙑ окрьсть стоѧштꙙ вждѫ сльньце бѣжꙙште С 437.26 просто стоѩ Стоейки изправено блаженꙑ кодратъ да не вдѣнъ м бѫдетъ. тако просто стоѧ С 107.4 прѣд стоꙗт προΐσταμαι Предстоя, предхождам нѣс л же прорцамо слꙑшалъ. то же прѣд стоѧште вдш С 337.10 раꙁьно стоꙗт διίσταμαι Заставам, стоя отделно, отделям се ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш.  простъ поставьш.  не бꙑвъшааго въ бꙑт прведъш С 317.10 стоꙗт протвѫ крѣпѧ сѧ ἵσταμαι ἀνταγωνιζόμενος Боря се, устоявам, противопоставям се твърдо непобѣдн сѫште о къꙁнехъ. вона твого сотонꙑ. стомъ протвѫ крѣпꙙште сꙙ С 100.3—4 стоꙗт прѣдъ παρίσταμαι Стоя пред вѣдꙑ ꙗко прѣдъ цѣсаремь стош С 1.14 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р Гр ἵσταμαι παρίσταμαι κάϑημαι κεῖμαι πάρειμι [παρεῖναι] καϑίσταμαι стоѣт Нвб стоя ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА