Старобългарски речник
стопꙑ 
стопꙑ -ъ ж мн 1. Стъпала, ходила да не подвіжѩтъ сѩ стопꙑ моѩ СП 16.5 мнѣ же мала не подвіжасте сѩ ноѕі. мала не пролшѩ сѩ стопꙑ моѩ СП 72.2 2. Крачки, стъпки съвръшілъ есі стопꙑ моѩ во стьѕѣхъ моіхъ СП 16.5 ѹшірілъ естъ стопꙑ моѩ подо мъноѭ СП 17.37 отъ гѣ стопꙑ кѹ їсправѩтъ сѩ СП 36.23 ї постав на камні ноѕѣ моі. ї справі стопꙑ моѩ СП 39.3 Срв. СЕ18b 12 стопꙑ моѩ направ по словес твоемѹ СП 118.133 3. Стъпки, следи, дири от крак ї стопꙑ твоѩ не ꙁапънѫтъ сѩ СП 76.20 Срв. СП36.31 і положітъ въ пѫть стопꙑ своѩ СП 84.14 Образно. да въ пꙿсалъмѣхъ. ꙇ пѣньхъ. ꙇ пѣⷭ҇хъ дховънꙑхъ. прославлѣетъ. прѣестъное.  вельлѣпое мѧ твое. ꙇ стопамъ послѣдоват СЕ 99а 25—26 Изч СП СЕ Гр διαβήματα ἴχνη Нвб Срв стъпа диал РРОДД стъп диал НГер стъп[ало], стъп[ка] Стопката МИ Стопките МИ ГХ,МИМ Стъпков ФИ Стъпов ФИ СтИл,РЛФИ