Старобългарски речник
столъ 
столъ -а м 1. Скамейка, пейка обѣдѹѭштемъ же мъ. вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола С 121.24 2. Трон, престол, [като символ на власт] семѹ бо отъ тебе родвъшѹмѹ сꙙ дѣвце. дастъ гь богъ столъ давꙑда отьца го С 237.24 Срв. С238.8 3. Епископска катедра та прѣмл҄ета по рꙙдѹ епскѹпъскꙑ столъ С 187.23 Изч С Гр σκαμνίον ϑρόνος Нвб стол ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА Срв Столът МИ Столци МИ ЙЗ,Зас Столово МИ ЙЗах,Кюст.кр