Старобългарски речник
стлъпьнкъ 
стлъпьнкъ -а м данлъ стлъпьнкъ Δανιὴλ ὁ Στυλίτης Даниил Стълпник — ранновизантийски отшелник [ок. 460—490 г.] в Тракия, близо до Цариград, прекарал няколко години на специално пригоден стълб. Пр. на 11 декември мⷺца деⷦ҇ б҃ꙇ҃ стаго оца наⷲ҇ спірдона еппа  прⷣ҇наго оца данла стлъпьнка А 128b 25—26 сумеонъ стлъпьнкъ Συμεὼν ὁ Στυλίτης Симеон Стълпник — ранновизантийски аскет — пустинник в Мала Азия [ок. 357—460 г.], наречен така, защото според преданието прекарал няколко десетки години от живота си на специално пригоден за целта стълб. Пр. на 1 септември  памѩⷮ҇ прѣⷣ҇нааⷢ҇ сѵмеона стлⷫ҇ънⷦ҇ А 112d 18 памѧтъ. прѣⷫдобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ. стлъпнїкѹ Е 20а 12—13 сѵмеонъ стлъпн(къ) П4 Изч А Е П4 стлъпнїкъ стлъпнкъ Нвб стлъпник остар